автор: mirabo

Облаците натежаха над очите
И под миглите от тягосно затишие,
Няколкото капки безразличие,
Някак си ми пречеха да дишам.

Думите заострени до истина
Вкопчват се във гърлото и стискат,
Дъжд – молитва за пречистване -
Иде време да съм изповед

Полумракът бавно се присегна.
Поразяващо отекна в тихото.
Дъжд така и не последва -
Думите останаха без изход!