автор: gumbert

Мишел Уелбек

– Той не съществува. Разбираш ли? Той не съществува.
– Да, разбирам.
– Аз съществувам. Ти съществуваш. Но той не съществува.
След като установи, че Брюно не съществува, четиридесет годишната жена погали ръката на своята спътница, доста по-млада от нея. Дамата приличаше на феминистка, във всеки случай, тя носеше пуловер, каквито носят феминистките. Другата, изглежда, беше певица във вариате, тя споменаваше за някакви фонограми (а може би, за килограми, не можах да чуя добре). Бавно и мъчно тя все пак започваше да свиква с раздялата с Брюно. За нещастие, след като завърши обяда си, тя намекна за съществуването на Серж. Пуловерът се напрегна и стана зъл.
– Може ли все пак да разкажа? – плахо попита момичето.
– Може, само че по-накратко.
Вкъщи извадих от шкафа куп вестникарски изрезки. И вече за кой ли път през последните две седмици направих опит да се уплаша от слуховете за перспективата за клониране на човека. Засега това не ми се удаваше особено: снимката на овцата Доли (която при това, както вие може би сте чули по новините на канал ТФ 1, може и да блее, е не точно като обикновена овчица) не предизвиква паника у мене. Ако все пак са искали да ни уплашат, по-добре да бяха клонирали паяци. Опитвам си да си представя двадесетина субекта, които се разхождат по планетата с моя генетичен код. От това започвам да се чувствам зле (та нали и на самия Бил Клинтън – не е шега работа! – му става зле). Може би не трябва да ми пука много-много за моя генетичен код? В никакъв случай. Но аз не се паникьосвам, просто не се чувствам добре, и това е всичко. След като прочитам още няколко статии, аз разбирам, че съм гледал на проблема не от нужния ъгъл. Оказва се, че разпространеното твърдение, че «двата пола могат да се размножават поотделно», е вярно в основата си. Днес, както подчертава «Фигаро», «не може без жените». Затова пък от мъжа в днешно време никак няма нужда (което е особено обидно, предлагат да се замени сперматозоида с «неголямо електрическо разреждане» – какво главозамайващо падение!). И наистина, за какво въобще са нужни мъжете? Навярно, в доисторическите времена, когато навсякъде бродели мечки, мъжкото население наистина можело да има особена, важна роля, но днес това е под въпрос.
За последен път името на Валери Соланас ми попадна в книгата на Мишел Бюлто «Цветя»: той се срещнал с нея в Ню Йорк през 1976 година. Книгата е написана тринадесет години по-късно; изглежда че тази среща го е потресла. По неговите думи, тя била момиче със «зелено бледа кожа, с мазни коси, облечена с мръсни дънки и спортна тениска». Тя въобще не се разкайвала за това, че е стреляла по Анди Уорхол, бащата на художественото клониране: «Ако пък видя тази гадина – пак ще стрелям по него». Тя никак не съжалявала и за това, че бе основала движението S*****, Society for cutting up men, и възнамеряваше да осъществи този свой манифест на дело. След това за нея не се чу нищо, може би беше умряла? И което е още по-странно, нейният манифест изчезна от книжарниците; днес, за да се запознаеш с него, трябва да стоиш до късна доба, за да гледаш канал «Арте» и да слушаш противната дикция на Делфин Сейриг. Но все пак си струва: откъсите, които имах възможност да чуя, наистина са впечатляващи. А сега, благодарение на Доли, овчицата на бъдещето, за пръв път се появиха реални условия за осъществяването на мечтата на Валери Соланас: един свят, в който има само жени. (Впрочем, пламенната Валери се изказваше по най-различни теми. В прослушания от мен откъс си бях отбелязал следната фраза: «Ние искаме незабавната отмяна на монетарната система». Наистина, време е това съчинение да бъде преиздадено.)
(А през това време тарикатът Анди си почива във ваната с течен азот в очакване на проблематичното възкресение.)
Възможно е скоро да бъдат направени първите опити за клониране на човека, макар и в неголям мащаб това е възможно; надявам се, че мъжете ще си отидат с достойнство. Но позволете ми, преди са си отида, да ви дам един добър съвет: не правете грешката да клонирате Валери Соланас.