 |  И пак се питам днес, макар да зная:
къде си, мое щастие? Къде си?
В началото на пътя, или в края –
когато се събличат поетеси?
Защото утре... Утре са на работа,
а шефът нещо... просто нетърпимо!
Но трябват и компромиси – за хляба.
За здрави нерви – малко да поспиме?
И пак въпроси – куп. И вдигат врява.
На щастие, пристигнало без време,
му шепна на ухо: не одобрявам
момиче да си ляга на студено....
................................................................
................................................................
Твърдението значи и съмнение,
но за едно със сигурност съм прав:
да се обича може с омерзение.
Тъй както може да се плаче с гняв.
Публикувано от BlackCat на 06.03.2007 @ 18:01:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.77
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Лутаници" | Вход | 8 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лутаници
от copie на 06.03.2007 @ 18:11:44
(Профил | Изпрати бележка) | | да се обича може с омерзение... може, знам със сигурност :( и пак е любов... да му се неначудиш на човека |
Re: Лутаници
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 06.03.2007 @ 18:20:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | | Баш тъй е, да му се не види... Много и свестни гости на премиерата ти пожелавам! Криво ми е, че не мога да дойда да послушам хубави стихотворения и да се запознаем, но все някога и това ще стане. Успех! |
]
Re: Лутаници
от nega03 на 06.03.2007 @ 21:03:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Със сигурност може да се плаче с гняв. Макар и спорно, но може да се обича с омерзение, но това е друга тема....... Щастието може би е точно пред очите ти, но просто трябва да го видиш, да го усетиш...... :))) Поздрав! |
]
Re: Лутаници
от phifo на 06.03.2007 @ 22:44:39
(Профил | Изпрати бележка) | Както казва безименният наш другар: Пия, но с отвращение! :))
А иначе, отново сериозни неща скриваш зад усмивката, Сашо.
Поздрави! |
Re: Лутаници
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 07.03.2007 @ 09:40:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | | А както казваше преди сума ти години в едно стихче дама, която ти не познаваш - "и лягай с мене с чувство за вина!" Как ли ще се смее сега Камик, ако случайно зърне какво ти отговорих! |
]
Re: Лутаници
от Limonka на 06.03.2007 @ 22:54:38
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | Когато се събличат поетеси,
захвърлят дрехите на самоувереността,
свалят прелъстителните перуки,
и изтриват грима на лицемерието.
Душите им-голи и чисти
пишат стихове,
в които те са най-истински...
Да четеш тези стихове е щастие, но ...можеш ли да го понесеш. |
]
Re: Лутаници
от chocolate на 07.03.2007 @ 06:37:07
(Профил | Изпрати бележка) | ... И пак въпроси – куп...
На щастие, пристигнало без време,
му шепна на ухо...
__________________
На всеки му се е налагало да го прави без желание -
заради хляба, дали заради компромис, или поради неясност.
Дали събличаш тялото, дали душата -
все е вид някакъв предаване или продаване...
Но понякога дрехите сами падат,
а сълзите са от щастие...
И е прекрасно, въпросите, ненужни отпадат.
Дори да не е ново начало - не е край...
|
]
Re: Лутаници
от angar на 07.03.2007 @ 22:24:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Дали може да се обича с омерзение? Без съмнение! Четох някъде за връзката между омразата и секса: че колкото повече мразиш един човек, толкова повече ти се иска да го ......!
А дали може да се плаче от гняв? Без съмнение!
"Дъждовете твои са сълзите ми -
от обиди и ОТ ГНЯВ изплакани!"
А по въпроса къде е щастието - вероятно е в края, в събличането - за който може да го докара дотам! Колкото и да твърдят, че щастието не е спирка, а само начин на пътуване! |
]
ЛуНАТици ....
от ElToro на 08.03.2007 @ 12:26:20
(Профил | Изпрати бележка) | Да си призная - точно този грешен прочит на заглавието първия път ме накара да обърна внимание на стиха ти ! И не съм сбъркал ! Такава е поезията , която предпочитам да чета !
А по темата - щастието , помоему , винаги се е запънало накрая на пътя . В порива си към него се сблъскваш с хора и събития , които по-късно ще потвърдят , че именно това е то - щастието ! Но дали достигнал го , вече ще си щастлив ?
Последният куплет е мехлем за технократската ми натура !
Поздрав !
;-) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 6
Всичко: 448
Онлайн сега:
