автор: bon_bon

Тих стих, забравен глас, глух стон
неочаквана вихрушка - сприя
тъжен ден, жаден дух, недокършен клон
цвете - пропукало свойта саксия.
Криво огледало - образ абстрактен
по ръцете ми драскотини
от превързани рани.
Мечтите - аромат ухаен
желанията - болест
истината - горчива таблетка.
И пак надеждата стискам,
но докога?
Все рисувам картина по изпотени стъкла...
Ще глътна тази горчива таблетка
със много вода
тя дълго ще се топи,
защото радостта ни трябва да е цяла -
от малки радости ще ни боли...