(на Борис Христов)
Това е Прозорецът, който обичам -
с криле като ангел, надвесен над мене.
Душата на тъжното цвете обличам
и чакам Художника – пълна със време!
Запява Прозорецът – тъй сякаш след малко
Сто златни фанфара над мене ще блеснат.
Но всъщност разбирам – радостта е ключалка.
Смъртта е кокиче, заспало на релсите...