автор: ID

На теб

Събудих се със спомена за ласки и усмивки.
Коя ли беше ти? Къде ли те открих?
Следи от теб се гонят по моите завивки.
На шкафчето блести с червило писан стих.

Какъв ти стих – единствена неясна заврънтулка.
“Обичам те”...”Отивам си” – кое ли е от тях?
Обезмълвих като прокудена насред олтара булка
с разрошени коси след първороден грях.

Каква ще е все пак кървящата присъда –
трилистна детелинка, всевластен василевс?
Жените знаят как мъжът до тях да бъде
по-дребен от прашинка и по-велик от Зевс.