тра ла ла
-
кухи са думите
на препълнени умове
макар и римувани
дебели кратуните
пълни със шум и без семена
разтягат локуми
стремежи са бурите
на лист или в чаша с вода
от сапун са мехурите
в ослепително светлото утро
или срединощна тъма
за последно паунът пропя
декоративна шапка с пера
мъти варени яйца
върху мисли за губене
измамно волен е полета
щом всеки поглед навътре обърнат
се удря в болка страх самота
ако не в битка къде и защо
както юнак без рана не може
ще се раждат героите
и твоите и моите
добрите лошите и
нелицеприятните