автор: ANG

2. Гладуването не е за всеки - или го можеш, или не го можеш - митологема

ГЛАДУВАНЕТО Е ВЪЗМОЖНО ЗА ВСЕКИ, ТИ СЪЩО ГО МОЖЕШ (АНГ)

@ АНГ, прочетох няколко книги за гладуването и след първото ни събеседване се чувствам достатъчно мотивиран да започна. Само не зная дали съм от категорията на "можещите да го правят" или на "неможещите".

Знаеш ли дали можеш да свириш на пиано, преди да Си опитал? Опитай.
Шегата настрана - всеки може да гладува. Значи и Ти можеш. Няма "богоизбрани". Защо Бог трябва да дава привилегии на едни хора, а други да ги лишава от Неговите благинки? Това просто не е в негов интерес. Не е и в твой интерес да си вярваш, че не можеш.
Около мен значително повече са хората, които не го правят. Чувам мнозина да се оплакват, че са опитвали, но не са успели. "Обичам да си хапвам, гладуването не е за мен", "Не го мога, не обичам да се лишавам от нищо човешко" - такива изявления слушам на всяка крачка.
Така…
И аз не го можех и не го правех преди 30 години, а от тогава до сега го правя. В първите 25 години от живота си бях заклет мръвкар - сега съм заклет вегетарианец. Само до преди две години си мислех, че гладуването не е за всеки, или го можеш по рождение, или не го можеш и никога не го усвояваш. Такова е, най-общо казано, възприетото мнение по въпроса.
Днес обаче не мисля така.
Сега внимавай! Сигурно си чел или си слушал, че храненето и спазването на диети е в зависимост от различните кръвни групи. Моята кръв е от нулевата група. Ако бях повярвал на едно такова писание, никога нямаше да гладувам. Нещо повече, месото задължително трябваше да присъства всеки ден на софрата ми…

@ Значи въпросният автор заблуждава и себе си, и читателите.

Напротив, прав е! Приеми, че е прав за себе си и не само за себе си. Неговите изводи се базират на наблюдение върху хиляди статистически единици - човеци. Възможно е дори да е защитил на тази тема докторат пред авторитетен Научен съвет.

@ Тогава ти не си прав!

Прав съм. Виждаш моята практика.

@ Тогава излиза, че може и той да е прав, и ти да си прав…

…и Ти да си прав! Просто илюстрирах една източна притча - на Буда, в контекста на нашия разговор за (не)моженето да гладуваш. Исках да ти кажа, че съществуването на едно разбиране или вярване НЕ изключва съществуването на обратното разбиране, което също да е вярно в някакъв смисъл.

@ Тогава излиза, че и водещата здравно предаване, която е взела пространно интервю от теб, също е права.

Разбира се, че е права. Тя защитава собствените си интереси и тези на зрителите от телевизионния канал. Да приеме моите разбирания за нея означава да се откаже от собствените си разбирания и усвоен опит, както и от наученото в Медицинския институт. Тя не може да приеме чуждо мнение, различно от нейните твърди убеждения. Робувайки им, тя е готова да ги защитава със всякакви средства. Така за нея всичко това се превръща в борба на живот и смърт!

@ Ти сякаш я защитаваш, а тя ти е ударила секирата…

Никого не защитавам и никого не отхвърлям. Аз нямам нейния проблем.
Когато отричаш нещо, то за теб престава да съществува, освен като дразнител. Аз бих стеснил своите хоризонти само до половината свят, ако оценявах едната му половина като негодна за гладуване. Представяш ли си, да застана пред група хора и да им кажа: "Ти можеш да гладуваш, ти - не можеш. Ти можеш - ти не можеш" и така, сякаш листенца на цвете "обича ме - не ме обича", да раздавам правомощия и правосъдие.

@ И все пак, обективно казано, наистина ли всеки може да гладува?

И все пак, субективно казано, наистина всеки, който реши че може, го прави.

@ И все пак, какво ще кажеш на болните, на които е противопоказно да гладуват.

И все пак, нищо не бих им казал. Болестите са приоритет на лекарите - те са ги измислили, те вероятно има какво да им кажат по въпроса. Аз не само нямам опит - никога не съм боледувал, както вече казах, нещо повече, за мен понятието болест не съществува.

@ Хм. Доста крайно и неприемливо разбиране… Повечето хора са болни или се изживяват като болни. Такива никога няма да приемат твоето разбиране…

То не е мое. То не е само мое. И е приемливо за всеки, който го приеме.

@ Зациклихме…

Добре! От името на лекарите и на световната медицина, доколкото ми е позволено да знам и да говоря от чуждо име, заявявам, че нямаш право да гладуваш, ако Си лепнал на Себе Си следните страховити наименования на болести: туберколоза в напреднала форма с обездвиженост; напреднала форма на редица психоневрологични заболявания, иначе казано, ако си станал психо-откачалка; ако си жена в напреднала бременност или в период на кърмене; ако си отглеждаш абцеси, гангрени и прочие гнойни процеси на вътрешните тъкани, при наличие на базедова болест, адисонова болест, злокачествени тумори, левкемия, цироза на черния дроб и бъбреците, ако имаш киста, както и ако си слабоумен.
Спирам, защото усещам че ще прихвана нещо от изброеното, или всичко от изброеното… Извлякох тези неща специално заради теб от медицински източници. Въпросът е сериозен, много сериозен - до второ нареждане!
Според мен, основният въпрос е дали се чувстваш Пациент или Човек сред хората. Сериозен въпрос, наистина сериозен!

@ Не съм достатъчно убеден, че всеки може или би могъл, но почти съм убеден, че аз мога да гладувам. КАК да го направя?

С много Любов. С безусловна Любов.

@ Шегуваш се?

Не се шегувам.
Не познавам по-добър начин.
Рецептата е следната. Вземаш една по-едра скумрия и старателно я измиваш. Разрязваш я на две, после и на по-малки парчета, и я… хвърляш през прозореца на кварталните котки. Сега вече си готов да започнеш гладуването…

@ Ти си бил много шантав, бе!

Значи, запиши Си в електронното тевтерче, че едно от изискванията да започнеш гладуване е да си "малко-много" шантав.
Сега вече наистина се шегувам, едва сега.
Нещата изглеждат прости - от определен момент спираш да Се храниш и това е всичко. Необходима е обаче стабилна предварителна физиологична и психологична подготовка. Казваш, че вече Си мотивиран за да започнеш. Да проверим.
Ако не Си спрял поне от месец напред цигарите, консумирането на месо, "твърдия" алкохол, кафето, чая, то ще Си създадеш трудности и критични ситуации, които може да Те демотивират за следващо гладуване.
Ако все пак го проведеш без отказване от тези удоволствия от месец напред, също е добре и е възможно да гладуваш. В условията на "шокова терапия" ползата ще бъде по-голяма. Тъй като няма да Ти се размине преминаването на млечно-растителна храна, препоръчвам да го направиш преди началото на системните гладувания. Решиш ли Се на този ход отрано, наистина Си започнал качествените промени в мисленето Си.
Продължаваме с мисленето. Във въпросния едномесечен буферен период препоръчвам да усвоиш позитивното мислене и медитацията. Това са два високоефективни инструмента. Писани са много книги по въпроса, остава да ги прочетеш след предварителна селекция.
Мрънкащите, постоянно оплакващите се хора изпитват съпротива спрямо позитивното мислене. Ако не се причисляваш към тях, позитивизмът трябва да стане част от Твоето съзнание, да се превърне в естествен начин на общуване със Себе Си и с хората. Иначе казано, трябва да се отвориш, да светиш, да излъчваш добрина и Любов. В подходящ за Теб курс или колеж ще намериш своя Учител - без него е трудно да усвоиш качествено медитацията.

@ Може ли да я заместя с молитва.

Можеш, разбира се. Ако молитвата е "гореща", излязла от сърцето и душата. Ако се изживяваш (само) като християнин или (само) като мюсюлманин. Ако е насочена и към Небето, и към Бога в Теб. Ако изпитваш съпротива към медитацията.
Молитвата също е средство за лично общение с Бога. Изисква постоянен контакт с Библията, респективно - Корана. Чрез Словото трябва да намериш смисъла на своя пост. Смисълът на молитвата е подобен на този на медитацията - обуздаване на агресивните мисли и чувства. Плътският грях в мисли, е грях на тялото - според църквата.
В самия край на книгата съм се погрижил и за друг тип читатели, които се движат по-друг духовен Път (виж, ако представлява ценност за Теб) с посредник Библията и църквата.

@ Моите разбирания тук са по-различни.

Да не забравяме, че съществува и трета възможност: да използваш и двете, и медитацията и молитвата. Те се допълват, а не се противопоставят.

@ Кои са за теб авторитетите, написали специализирани книги за гладуване. Кои автори ще ми препоръчаш.

Шелтън, Дюи, Суворин, Брег, Николаев, Вивини, Маргулиса, Войтович. Може би има какво да научиш и от Малахов, и от Лидия Ковачева.
Живият пример е другата възможност за Теб.

@ Самият ти как започна?

С жив нагледен пример. Примерът се казваше ФАНИ - състудентка по композиция в далечната 1974-та. Усвоих нейния опит, спазвах нейните съвети. Изпращам й моите благодарности, където и да се намира. Тя "изчезна", емигрира, много скоро се наложи сам да си бъда и учител и ученик.
По онова време практикувах йога. Бях вече прочел два нелегално разпространявани труда на Хърбърт Шелтън (милицията дебнеше и удряше през пръстите занимаващите се с такива "подривни" дейности). Става дума за "Гладуването може да спаси вашия живот" и за още една книга, отнасяща се до разделното хранене, чието заглавие ми се губи в паметта. По същият начин се снабдих с двата тома на "Биографията на един йога" на Йогананда, в които сред многото чудеса се описва случаят на живеещата "без храна" Тереза Нойман.

@ А ДУЧЕ-то, тя как започна?

ДУЧЕ-то усвои моя опит, така че АНГ беше нейния нагледен пример. За нея всичко започна от 1984 година. Веднъж ме изненада, че се намира на петия ден от първото си гладуване. То продължи общо 10 дни и премина блестящо. Впоследствие постоянно и системно увеличаваше продължителността на гладувания период. Днес е трудно да се определи кой от нас е Учителят, кой ученикът.

@ Имаш ли спомени от първото си гладуване?

Имам много мили спомени от моето първо гладуване. Петте дни минаха неусетно и без нито една криза. Спомням си, че когато го прекъснах, прелетях в някаква свръхестествена еуфория по улиците на Големия град, за да споделя радостта си с моята Учителка, преизпълнил нейната заръка за тридневка. Летях в буквалния смисъл, тъй като не усещах тялото си от кръста надолу - Нещо ме повдигаше…

@ "Нещо"? Намекваш за свръхестествени сили? Получаваш ги като награда за усилията?

Може би ще Те разочаровам: "реалиста" НИЩО не получава от гладуването, включително лечение на болести. НИЩО!
Вярващият може да получи повече благодарение на така наречения плацебо-ефект. Лекуването чрез вяра в собствените или в други сили идва вътре от Теб, чрез Теб.
Гладуването е средство, само средство, ефективно средство, без да е панацея на всичко. То не може да ти "даде" нещо, което не притежаваш. Приеми го като катализатор - гладуването може единствено да възбуди качествата, които "дремят" в теб, включително целебните свойства на Твоя организъм. По такъв начин се проявяват и екстра-сензорните Твои възприятия - чрез разширяване на Твоите сетива, на Твоята сетивност.
Основната функция на гладуването обаче е друга, а именно - да хармонизира. Да регулира в добри пропорции енергията, подържаща твоето съществуване. Везни, балансиращо средство, регулатор, синхронизатор - това е гладуването. Така се обяснява наличието на постоянно здраве при системно гладуващите. На физиологично ниво нещата се обясняват с регулирането на всички жизнено важни процеси.

@ АНГ, от много приказки за гладуването отново огладнях. Не мислиш ли, че е време да ми сервираш още една от твоите руладинки?
Мисля и действам по въпроса. Вече ги правим обаче безмесни, вегетариански… Искаш ли? Отказа ли се от месото?
Обещах ти продължение на приказката за хазарския кюп. За целта нека си припомним как завършваше предишната:

Когато ученикът се съгласил с мнението на учителя, учителят взел пръчката и счупил кюпа. Момчето запитало слисано защо е направил тази пакост, а учителят отвърнал:
- Пакост би било, ако ти бях казал за какво служи, и после да го счупя. Така, понеже не знаеш предназначението му, не е пакост, защото ще продължи да ти служи, сякаш не е счупен…

И наистина хазарският кюп служи до днес, въпреки че отдавна го няма.

*************************

НОВА ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП

По онова време все още имало Тук и Сега.
Когато се разделили и всеки тръгнал към себе си, ТОЙ казал: "Надявам се да чуя и твоето цопване на дъното на кюпа след като преброя до 70, както и ти моето. Доцопване!!" И скочил в своя кюп, броейки: едно, две, три…
После чул нейното броене. "В един кюп сме, - си помислил - всички сме в един кюп."
Когато ТЯ полетяла, забелязала, че това не е толкова трудно, колкото си го представяла в реалния живот: достатъчно било да се отърве от обективизмите, които я дърпали обратно към отвора на кюпа. Изхвърлила етикетите и диагнозите и още повече олекнала: осем, девет, десет…
ЕДИНАДЕСЕТ. Слели се!
ТОЙ и ТЯ започнали да вибрират с еднаква честота и се слели в ТО…
После ТО продължило броенето, но някак си хармонизирано, уравновесено. Не бързало да цопва на дъното, пък и дъното започнало да се отдалечава, вместо приближава. Тогава ТО забелязало, че вече може да управлява скоростта на летене: достатъчно било да брои в обратна посока и времето правело обратен завой: 24, 23, 22…Когато някой изглед особено му харесвало, започвало да повтаря достигнатото число (55, 55, 55) и нещата замръзвали без минало и бъдеще.
В някакъв момент това, което се очаквало "после", се явявало в миналото: виждало мечтите си реализирани, а несвършените неща от миналото го изпреварвали и чакали ново решение в бъдещето…
После ТО разбрало, че няма "после", няма бъдеще и минало, дори сегашното е илюзия - това му го внушил чрез мислите си Мукадаси Ал-Сафер, който плувал обратно на течението: "Виждаш ли, аз счупих с пръчката кюпа и твоят нов кюп е с нови измерения. Не бързай да му слагаш нови глинени стени, защото всеки кюп се радва на това, с което е запълнен, а не на стените си. По-добре е да летиш в кюп със счупени стени…".
"Защо трябва да цопвам на някакво си дъно, - разсъдило в някакъв момент ТО - не може ли безкрайно да се рея в простора напред-назад, нагоре-надолу. Като Чайка…"
После се появило някакво ново-старо "после" от някакво минало, което му припомнило, че трябва да реализира Основната цел на живота (в същия или някакъв друг миг по него се полепили хиляди Андрогинчета). В друго "после" прилетяла Формата и казала: "Ти все още си в мен, все още си зависим от мен, както от лунните кратери. Нашата взаимозависимост е заключена в друго минало-бъдеще. Преди да се отървеш от моята зависимост ще преминеш през други форми…". "През какви форми?" - попитало ТО, или по-скоро тази малка част от него, която все още вярвала повече в Познанието, отколкото в Любовта. Но Формата била вече отлетяла нагоре-надолу и отговор не се чул, ни видял.
"Намери отговора в Себе си!" - казал летящият арабин Мукадаси Ал-Сафер, защото като магьосник умеел да чупи с пръчката си кюпове във всяко време.
ТО надникнало дълбоко в себе си и видяло, че Любовта е преди Познанието, Любовта е преди всичко, дори преди Формата и преди Живота…
Тогава, малко преди края на броенето до 70, видяло отговора на отговорите: вече имало избор, вече можело да направи своя избор: или да цопне в Блатото, или да премине през Огъня на Любовта.

"Това не е ли Изпепеляващата Страст?! Ще изгоря, ще се превърна на пепел!", - помислило отчаяно ТО и се опитало да спре времето, броейки: - " 69, 69, 69…"

…Изпепеляващата страст просто…изпепелява. ТО изгоряло…Превърнало се в онази органична съставка - пепел, която остава след кремирането - САРИСАС или ШАРИ. И която е основа на друг Живот и на друга Форма.
В някакво друго "после" се появило Слънце и от топлината на неговата Любов поникнал един ствол на Слънчоглед с две сърца.
Но това е една друга притча, за един друг кюп.

*************************


@ АНГ, ти си магьосник! Бих искал да мога да владея словото по толкова фантастичен начин.

Просто е. "Бих искал" или Искаш?

@ Искам!!!

Да искаш, значи да можеш.
Заявлението "искам" създава Нова Вселена.
Започни!

@ С какво да започна?

Започни с Любов и завърши с Любов.

@ Ще опитам. Може ли Аз да направя следващото продължение на приказката?

Нямаш проблеми.