автор: haramia

Умирането е лесно -
секунда преди завоя
ще дам предимство
на двама шофьори
и пешеходец,
застанал там, където
изобщо не му е мястото
(ако вали),
ще запаля цигара
точно преди да паркирам.
Ще кимна на съсед и
ще се затичам, а
той ще си помисли,
може би,
че някой ме чака.
И ще се затича.
Аз ще съм някакъв,
защото ще си помисля,
може би,
че някой го чака.
А после ще затопля дома си
с гласове на непознати,
ще разредя тишината
с две-три бучки лед
и ще ми бъде съвсем безразлично
анемониите
пустинни ли са или горски.
Защото
бих живял за теб.
Умирането е лесно.