автор: TheViktorian

Въздишката ми - машина на времето.
Въздишам и отново съм при вас.
Някога, когато бяхме заедно.
Звънът когато мереше понятието час.

Въздишам и отново съм при вас.
Рулетката безмилостно се завъртя.
Един остава там, където е живял,
а друг тепърва ще открие ново място.

Крила ли имахме тогава?
Сега са закърнели.
От разговорите без край
на теми рошави?
Или пък от невинно-дяволити погледи?
А може би от бялото
на тебешира по ръцете ни?

Въздишам пак.
Политам...
Но за кратко.
Машината на времето ми е разкрита.
Подканящ детски глас ми казва: “Татко,
прекъсваш пак играта без да питаш!”

Да! Живот ми е дарен.
И аз живот съм дал.
И всеки може би, които бяхме заедно,
във времето преди, във времето когато…
Но, нека не прекъсвам отново аз играта.