автор: thebigplucky

Забравих да ти казвам колко много те обичам.
Прекалено често взех да го забравям.
Пестим се. Да не се разглезим излишно.
А времето ни прекарано заедно е всичко.
Само то остава за нас двамата.

Забравих да се взирам в очите ти.
А те са толкова красиви.
Дори когато в тях има сълзи.
Дори когато са гневни и горделиви.

Забравих да се вълнувам, когато те видя.
Преди сърцето ми спираше да бие за миг.
Беше толкова красиво и наивно.
Едно момче… Едно момиче…

Забравих да те търся.
Забравих да те очаквам.
Престана да ми липсваш.
Престанах да тъжа.
Спрях да се терзая - дали не ми изневеряваш.
Ръката ми престана да търси ръката ти.
В съня си даже забравих да ти се усмихвам,
както преди.

Забравих пътеките, които преминахме с теб.
Прегазих спомените, поуките от миналото.
Колко изгреви посрещнах с усмивката ти.
Колко нощи главата ти не спа на гърдите ми.

Забравих за чувствата ти.
Не забелязвах самотата в очите ти.
И сенките от недоспиването.
Не чувах мислите ти.
Не усещах колко ти липсвам.
Онзи - предишния…

Колко леко излизаме от релсите.
Колко неусетно ни премазват дните.
Отдалечаваме се.
Без да го искаме
Прекалено лесно. Без никакво усилие.

Забравих да се сбогувам.
Нещо отвлече мислите ми.
Пак нещо велико замислях.
Пак ровех в себе си, търсейки някакъв смисъл,
някаква истина.
Не усетих кога си заминала.
Кафето ти на масата не беше изстинало съвсем…
… А сякаш беше преди години…