автор: Vlad_Ongyl

В залеза, догарящ като стих античен,
тук кой ще спре, дърво прекършено?
Скрит под пепелта, ластар наднича
под сянката на сухи вършини.

Защо ли мълнията точно теб избра-
блесна като бисер в твоята корона.
Дали е вярно, че божествена искра
пламти в най-старите икони?

И колко дълго те прегръща пламъкът!
Димеше стволът, клоните горяха,
падаха гнезда и листи като камък.
А само преди час тъй живи бяха...

Доскоро цялото кипящо от живот,
изпепелено си сега до корен.
Преди тъй близо до небесния свод,
сега тревите гледат те отгоре.

Криле на птици, търсещи гнездата,
припомнят бившия ти - вече - ръст.
Но щом го има тоя полет на крилата,
значи, неподходящо си за кръст!


Варна, 2005