автор: marsi

Умори ли се, моя душа, да се скиташ сред чужди
и да търсиш за мислите дом, а за устните ласка,
загърбила нуждите свои,пред нечии нужди,
гримирала обич посредствена в кукленски маски.
Май насъбра ни се много през тези години.
Думите-камъни вече не хвърлят следи,
вече не сричаме истини книжни,фалшиво.
Преглътнахме хапките сухи с дъждовници-дни.
Сега равносметка се мъчим със теб да скалъпим -
пито-платено:във брой,във натура,по сметка...
Гърба ми пробива с очи изпогубена същност-
неясно петно,замаскирано с женственост лепкава.