автор: plambe

Остарели мечти се борят за надмощие;
Избледнели спомени ги засенчват;
Живота преминава кадър по кадър-
минало,бъдеще и...краят на лентата.
Спиш,сънуваш,мислиш;
връщайки се в миналото навлизаш в природата на спомените-
-красиви,но невъзвратни;
това ти харесва,но се плашиш от бъдещето,
което е толкова нежелано,но и неизбежно.
Чувстваш се нищожен,остарял
Отваряш уста,за да поемеш от въздуха,който цял живот те е изпълвал.
Крещиш със болката на празните си,свити дробове;
А тялото в иронична агония разказва своята тъжна човешка история.
Онемяваш и никой не чува молбите ти за последен допир до живота;
С празен поглед търсиш красивото небе с милионите неми,изразителни звезди;
Търсиш върховете на дърветата;заровените птици в техните клони;
Търсиш аромата на сухата,пепелява земя попивала години наред болката на твоите сълзи;
Обръщаш се и намираш всичко това зад себе си;
Зад своята куха обвивка;
Изчезваш забравен от строгия вятър;
от усмихващите се капки нежен пролетен дъжд;
за миг ти се иска да си един от онези големи розови облаци,радващи всяка самотна душа...


Но ето какво остана от теб!?...
Остана само сянка-сянката на твоето съществуване,невидима за всеки слънчев лъч.
Тъжна,но силна потъна в мрака,за да се прероди в СВЕТЛИНА