автор: rajsun

* * *
Прастара сладост – самота.
За мен и за Твореца, горе.
Не виждам Го. Той мене – да.
Мълчим - кой пръв ще заговори?

Той рай създаде! Той е чист!
Грехът е мой. Човешки, видим.
И мъката е пред очи,
а пък мъчителят – невидим.

Аз зная колко съм неважен.
Не съм от първите му грижи.
Спокоен, сам ще се откажа.
и да ме вижда, и да виждам.