автор: mirabo

Снегът е бяло коте
Доволно мърка
край ботушите ми сутрин
Умилква се
И гръбчето потърква
Целува ме
Със влажната муцунка
Дебне ме
Игриво се търкулва
Протяга бялото коремче
Настига ме
Със лапички лудува
Препъва ме
И иска да го взема
Ех бяло мое котараче
С опашчица ми махваш
Намигнеш през мустаче
И вземеш, че избягаш