автор: mirabo

Под камък
спомените сложих
Под камък нека да заспят
Че бъдеще със тях не може
А като днешно ме болят

В вирове дълбоки
Та нощем да не ме настигат
И мъхове зеленооки
Зелени ризи да им шият

Под камък
Под скали високи
Де не прехвръква диво пиле
И от сълзите им отровни
Да се роди омайно биле

Под камък
Под дебели сенки
Очи човешки де не стигат
За билето ще дойда с менци
Дано водата ми напиеш.