И не защото някога повярвах,
че само в мен си се открил наистина,
че кръстопътя ни е огледален,
а цялата ти същност- във очите ми.
...тогава сляп художник нарисува
слънчовите зЕници в душата ми,
прогледна и ти каза- " Съществуваш,
във тъмното, за да обикнеш светлината й..."
и не защото ти си му повярвал,
че нося слънце в цялата си същност,
зад тънката мембрана на тъгата ми
се раждата вечер мислите светулчени.
И не избрах, защото беше лесно,
да диря брод за светлите си чувства
във времето, опряно в две небета,
между които мостът е прекъснат.
И не защото има по- нататък,
а въпреки , че ти си ме измислил-
внезапна пролет, ала твърде кратка,
си нося вечност, за да се разлистя...