Кротко падащи капки
Галят стъклата
Правят разрези
В тишината
И по тънката нишка
На есенна паяжина
Подреждам дните
На сребърни нанизи
Като спомен от пролет
Ще въздъхнат тревите
Като ехо от полет
На отлитащи птици
Ще се нижат отново
По сивите жици
Малки капки готови
Надолу да литнат