автор: Melpomeni

кречетало дървено затвори,
празничния ден
познати мисли пак завръщат се
а ние сме като едва светещи
искри в мръкналата пепел
жарки въглени горят телата
пронизват жива плът
златни жътварки през деня
вечер бели нестинарки
песен нареждат
за хубава мома с бели менци
край граден мост
дори димът във стари одежди
не сменя цвета и извивките
разбърквам жарта с ръжена
унасям се от домашното пукане
на дърва в камината
а от разтопената борова смола
извира младолика песен
...малка мома в гора ходила
в гора ходила за бистра водица...
сред див нестинарски танц
танц с бели кърпи на главата
бяло платно в реката
червени пояси препасали
очи притворили вежди навъсили
в балканджийска стъпка хороводна
боси огнени икони
бягат в ритуална ръченица
а от огнището лек пламък
шари по нощния таван
осветява всички ъгли
ръси жива вода, светена вода
против уроки