 |  Тя е просто едно попарено кокиче...
И като във транс повтаря само този цитат:
‘Не го сънувай, той не те обича вече.’
И ме гледа с онези топло-стъклени очи,
погребали в зениците си не един, и два ужасни стиха,
и пита, пита, пита:
Кажи ми единствено - защо?
Къде се крият отговорите на всичките въпроси?
При раздялата къде завършва гордостта
и къде започва границата на достойнството?
Разпадам се...
Разпадам се на капиляри от безпомощна безпомощност.
Кръвта ми помни, знае що е анаеробна липса!
Как да обясня - на нея, обичната ми, и на всички останали,
че никой друг не може да изрови мечтите им,
а е във властта на техните, макар и изпочупени ръчички,
и как точно там, където приключва гордостта,
започват всъщност истинските чувства...
Публикувано от BlackCat на 24.02.2007 @ 10:14:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Нежно" | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нежно
от karmelitass на 24.02.2007 @ 10:34:03
(Профил | Изпрати бележка) | хубаво стихо, а за последните два реда съм съгласна, много вярно :)
Поздрав! |
Re: Нежно
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.02.2007 @ 15:16:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Тепърва, тепърва ще разбираш колко са верни, Кармелита, и ще вникваш какво се крие зад тях.
И какво наистина имам предвид.
И защо този грях е изнесен в челните места...
Благодаря ти за вниманието!
|
]
Re: Нежно
от regina (radost6@bluebottle.com) на 24.02.2007 @ 10:45:41
(Профил | Изпрати бележка) | Оффф...Пак ми нанесе удар по бедната сантиментална глава, склонна към теоритизиране....
Поздрав, Рейни! |
Re: Нежно
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.02.2007 @ 15:22:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Само бой по канчето за такива като нас... Бой, бой, бой!
Докато ни мине ищаха за теории и сантименти.
:)
Боя се, обаче, че и сулука да ни вземат от пердах, файда йок! С този генетичен код така ще я караме...
Благодаря ти за умуването, Редж!
|
]
Re: Нежно
от alef на 24.02.2007 @ 13:17:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Тази "анаеробна липса" - толкова дълго време циркулира в кръвта и тлкова бавно се превръща в аеробна...и почти никога не се издишва напълно. ..Поздрав! |
Re: Нежно
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.02.2007 @ 15:47:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | На мен ли го казваш? Оревах орталъка, проглуших света с нея. Срам да го хване човек...
:)
Не, не се превръща в аеробна. Няма начин, ако е такава, каквато е, имам предвид. Просто ние привикваме с болката и се превръщаме във въглеродно дишащи. Нямаме избор...
Някаква кьопава приспособеност, която е толкова жалка, че ако не искаме да изглеждаме жалки емоционални рекетьори, само вътрешно трябва да я нищим.
Стиховете, много моля, да не се броят за мрънкане!
:)
Благодаря ти за акцента...
|
]
Re: Нежно
от Meiia на 24.02.2007 @ 22:18:30
(Профил | Изпрати бележка) | Кокичетата са издържливи цветя. Неповторими са в своята сякаш наивна детска дързост и търпение ведно.
Да, там където започва обичта, гордостта отстъпва,
ако мога и така да "видя" стиха ти.
Ако мечтите са най-чистото от нас, а не са претенция(моя застраховка, защото, знаеш, как внимавам с мечтаенето:), то тогава си спомням една мисъл, която ги обяснява като феномен.
"Любовта е единствената реалност" |
Re: Нежно
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.02.2007 @ 22:45:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Отново ме хвърли в оркестъра... В най-добрия и позитивен смисъл, тоест с точността си.
:)
Мея, някой казвал ли ти е скоро колко умна жена си? Извън чувствителността...
Феномен? Не е. Това е Истината. Оттам нататък всичко, градено на нейна база, е истина. Поне за мен. Включително и мечтите. А ако някой я нарича феномен, последният човек съм, който ще оспори...
:)
Аз знам, че ти чудесно ме разбра за гордостта. Темата е ужасно дълбока, и се усеща само от тези, които знаят за какво иде реч. Любовта не търпи гордост. И дотук спирам. А достойнството не търпи нелюбов...
P.S. Кокичетата са изключително фини цветя. И не за друго, но когато попариш току-що напъпилата надежда за пролет, родена след адски студ, зимата няма вадене. От сърцето...
|
]
Re: Нежно
от Meiia на 24.02.2007 @ 22:54:51
(Профил | Изпрати бележка) | И аз така ги видях мечтите, като любов, а тя е......
затова добавих и онази немоя мисъл.
Умна лиии?!:)
Точно днес доста умело ме направиха на такава глупачка,
че най-малко умна се чувствам...!:)
Е, ако това, че го разбрах, е успокоение...:) |
]
Re: Нежно
от Nika на 27.02.2007 @ 13:20:56
(Профил | Изпрати бележка) | Ръката й е като цвят прекършен.
И пръстите – впити в болната й душа.
Опитва се от сънища да изрови мечтите им.
„Не го сънувай, той не те обича вече“...
Ръката й – прекършен цвят.
А мястото й не е ли в неговата ръка.
Обвита от изящните му и
покъртително нежни пръсти.
Такива, каквито бяха...
Преди гордостта да извади
най-нежните им очи и да остави
в кухите орбити непримиримост.
Кой знае дали любовта ще осъмне отново. |
Re: Нежно
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.02.2007 @ 17:24:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Толкова са лековато пошли
в такъв момент думите ‘Всичко ще е наред’!
Не е желателно да препоръчваш и Буковски -
все едно да риташ с върха на обувката си
вече паднал човек.
В такъв момент не трябва и философия –
как всичко ще отмине като лош сън…
Все едно сме си ударили ръчичката,
а не са я счупили на парчета.
В такъв момент е нужно едно докосване,
именно по най-болното, по нея…
Нужна е просто прегръдка,
за да не се пречупим. Крехки сме...
А после, загърнати в топло одеяло,
с някой плътно до нас,
да погледаме безцелно небето,
и звездите, и нощта,
а после надълбоко и навътре. В себе си...
Кога изгрява слънцето,
как и от кого потъва смъртта;
къде започва границата на живота;
къде приключва смешната ни, смешно-грозна суета...
И нека като вълчици плачем –
на глас, на глас, на глас!
Нищо, че водата ще нахлуе в гласните ни струни.
Нищо, че е трудно да дишаш с липсващи хриле.
Нека извадим най-чистото, защото...
Любовта в нас не е залязла.
Само където ние сме роби, роби, роби!
На залеза...
И на собствения си егопарад.
Чувстваш ли как тупка вече същността ти?
Светлото, сияйното... Хей, има и мечти!
Светът не е само кръв и сперма.
Какво значение има другото?
Една фалшива пародия...
Постави ценното на масата - ва банк!
Не рискуваш нищо.
Освен да бъдеш щастлива...
|
]
Re: Нежно
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.03.2007 @ 19:00:11
(Профил | Изпрати бележка) | Кофти спомен извадих...с първото ти изречение
-----
Тя е просто едно попарено кокиче...
-----
най-добрата ми приятелка занесе на погребението на майка ми (на което аз не бях) три кокичета... с клюмнали главички...
Къде са гордостта и достойнството (чии)... тогава?!?
:-******* |
Re: Нежно
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 06.03.2007 @ 20:31:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Кокиче, да...
Защото да попариш надеждата за пролет е жесток грях. Като предизвикан аборт на единствената възможност да имаш дете. Сигурно е силно, преувеличено, но така го почувствах.
Само където този свят е пълен с грехове. Един в повече, голяма работа...
Както е и грях да обвиниш някого в нещо, което не чувства.
За погребението ще премълча...
Къде са, питаш? И чии... Нека го оставим за друг разговор, и не тук.
И аз така – целувки!
|
]
Re: Нежно
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 07.03.2007 @ 06:57:08
(Профил | Изпрати бележка) | Дано е по-скоро разговорът... или какъвто и да е разговор....
Живот и здарве да, нали!
:-* |
]
Re: Нежно
от sia на 23.01.2011 @ 15:43:09
(Профил | Изпрати бележка) | Мдааа, разхождам се из градината ти,
говорим си, поне тук, здравей!
"И където достойнството не търпи нелюбов" си
казала някъде... |
Re: Нежно
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.03.2011 @ 06:15:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Как обичам изненадите, хубавите...
Поне тук да се видим, както казваш. Някога сме писали със страст. Щом започват спомените, остаряваме...
Точно така, не търпи!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 832
ХуЛитери: 5
Всичко: 837
Онлайн сега:
