автор: bungle

Нещастна съм аз.
А може би просто ви лъжа.
Лъжа, лъжа, лъжа... тъжа..

Тъжа наужким.
Да заблудя врага.
Да убия малка част от него.
Но всеки път щом печеля, губя.
Това е моята загуба.
Губя себе си.
Скитам се в сенките.
И няма спасение.
И Бог не ме обича вече.
Христе, целуни ме по бузата и разпни ме.
Нека и аз сложа този трънен венец.
И нека умра.Убита от обществото.
Но на 21ви век.
Учеха ме да бъда никога себе си.
Да мамя и взимам.
И да не давам.
Да се продавам.

Продавам душа.
Евтино я давам.
Гниеща и пълна с лаври.
От всяка лавра ще се появи пеперуда.
И ще полети.
По широкия свят..

Може би ще намеря някой, някъде там,
който ще спаси частичка от мен.
Ще се усмихне на света.
И, да – тогава ще се спася.