Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1014
ХуЛитери: 4
Всичко: 1018
Онлайн сега:
а пълзящото утро излезе
от сянката на дивия кестен
и темперните бои се разтекоха
музикално по статива
малък часовник с весел звън
отвори и освободи дългата
красива стрелка отмерваща
силата на започващия звук
бели клавиши са превзели
късния съботния ден
а между тях черните
чакат важно своя ред
поредната блъсканица от
замечтан си бемол
и сбъркана октава водят
спор за първи тон
в чинелите живее дух невидим
а в барабаните срамежливо паяче
забърсвам прашното бюро
с кърпичка напоена със спомени
ще попея на шарения папагал
ще погаля меката котката
а после ще седна в хола
до стария грамофон
ще слушам Верди с уважение
ще опитам от сладките на баба ти
и всичко ще е както преди само ти
за малко ела при нас, седни
върни се да си побъбрим
за отминалото детство
за въртящия се малък стол
и как се опитвах да стигна педалите
ще оставя малки пет пръста
на черния полиран капак
на нотния лист ще нарисувам
слънце, лято и зима
а ти върни се чу ли
върни се да си спомниш
за сладкишите на баба си
за вкуса на черешовите ноти
изсвири ми стара песен
а аз ще стоя тиха кротка
само ще отмервам с балетна
стъпка правилния такт
и раз
и два
и повтори любимия пасаж
и раз
и два
едно русокосо малко момиче
с липсващи два зъба
едно русокосо малко момче с
беля във очите
измисляха поредната пакост
и време дойде и угасна деня
взе си почивка нужда от сън
лунни торбички под очите
а утрото ще изпълзи из зад
сянката на диви горски кестени
по мека зелена пътека се връщаш
добре дошъл ще ти кажа отново
...на Мариян от „Фаворит” ...липсваш ми...
05.09.2004
