нещо като поезия,
искам да кажа,
при това проба
и все не виждам как тук се получава оригиналното форматиране
"Имам един такъв спомен отпреди неизвестен брой години.
За първи път съм в спортен салон – качествен.
Той си има даже две успоредки:
едната е мъжка (равномерно е разположена)
и още една имаше
(по женски - неравномерно разположени летвите -
през половин метър,
на съответното вътрешно отстояние.)
И коза имаше... и кон някакъв... и други...
тюфлеци, и пътечки въобще... атрибути.
Ей, това беше доста отдавна.
Е - хей!
И една огромна площ (в декаметри),
обрязана от шведска стена,
с хоризонтално разположени пръти
(отпред на огледалата);
лост някакъв някъде отвъд хоризонта.
А там,
да там някъде там -
там някъде горе се мержелеят халките.
Защо ли описвам с толкова много подробности?
За какво са детайлите?
Защото
там горе
стъпила с левия крак в
лявата халка
и с десния - в дясната -
правя шпагат
и постигам съответстващо равновесие
протегнала се с ръце настрани и по-най-надалеч
от треперещите ми в синкоп криле."