автор: kumeca

Аз съм пушач, който края си чака –
възмездие за този странен лукс.
Поредният пирон с наслада във капака
забивам, като майстор, с тежък чук.

По двадесет цигари се забиват,
като пирони в белия ми дроб.
С измамна сладост ме убиват,
подреждайки ми неуютен гроб.

Припламва жълто огънче и дим
обгръща ме със синьо наметало.
В отвъдното е нощ... и времето е спряло,
но днес - все още - аз съм невредим.