автор: vasildinkov

Аз хлебарка съм прочута
и не съм надута...
ровя в мръсния канал
хапвам аз от там без жал,
я кажете кой не ме е мен видял.

Имам аз роднини и по барове
и във пустини събираме се ние
по празници а и на банкети
по сватби и по мазета.

Ето идва и ноща,
ще трябва да излизам,
за да търся аз храна,
че имам челяд да изхранвам,
всеки знай че раждам люпя до безкрай.

Ето вече съм навън,
но чува се и странен звън
и светлина
и вик,

свистене
удар


размазаха ме с чехъл,
колко жалко
това е то ще кажа край,
но да не забравяме,
че имам аз роднини
до безкрай.