автор: girl_in_love

Чува се часовник. Всичко е утихнало. Всички чакат. Мълчание. Чуват се само стрелките, които, изморени, сякаш са забавили своя ход. Ето! Най-сетне всички достигат 12 и времето сякаш спира в стремежа си да запази този вълшебен момент по-дълго. Започват радостни викове. Чува се пукот.
В този момент отиди до прозореца. Погледни нагоре към небето. Виж колко красиво е! Цялото свети. Към звездите се носят отблясъци във всички цветове на дъгата. Нощта засиява. Започват да се сипят малки снежинки. Нямат търпение да честитят Новата година. Тя отбелязва едно ново начало за всеки един от нас. Дава НОВ шанс на СТАРИТЕ блянове. Вгледай се добре в снежинките. Виждаш ли я? Да, хей там!... Не, не там. По-нагоре! Точно тази! Тази най-голямата, най-красивата. Приближи се. Протегни ръка и я докосни. Сетла топлата ти кожа тя се стопява. Слива се с теб и остава завинаги. Тази снежинка е моята душа- подарявам ти я. Пази я!
Ако не вали сняг, сигурно се питаш: ‘какви са тези глупости. Айде да свършват, че бързам’. Но, дори и да не съществува в действителността, снегът може да бъде и красива илюзия. Затвори очи. Представи си, че се сипе пухкав бял снежец. Усещаш ли я? Да- онази снежинка! Точно тя! Вече е част от теб. Внимавай да не я изгубиш. Имам ти доверие.
В този момент си помисли за мен. Аз също сега се взирам в снега, но не мога да намеря една определена снежинка, колкото и да я търся с отчаян поглед. Аз не я търся от сега. Търся я от отдавна, но остава невидима за сетивата ми. Усещам я! Близо е. Моля те, помогни ми да я намеря!