автор: Svetozar

Златната рибка плуваше лениво из микроязовира, когато забеляза близо до брега един апетитно гърчещ се червей. Не беше гладна, но от улавящите я от време на време сухоземни двуноги чудовища беше научила, че авантата е голям гювеч и като така не бива да се изпуска нищо, паднало от небето.
Тя се насочи към потенциалния хамбургер, но внезапно една запушена бутилка цопна близо до нея. Женското любопитство на рибката надделя над гастрономическите ѝ щения и тя се преориентира към плавно спускащия се към дъното на водоема ръкотворен предмет. Женската ѝ интуиция пък занашепва, че в него се съдържа нещо вълнуващо и екстраординарно. Шишето беше непроницаемо, изглеждаше, сякаш е изпълнено с мъгла. Затова златната рибка обхвана с перките си гърлото му и се опита да извади тапата със сексапилните си устни. Това се оказа непосилна задача за нея. Тя не се разстрои, сложи си пиранските протези и захапа стръвно запушалката като депутат – кюфте. Дръпна рязко корковото цилиндърче и то изхвърча на часа. От бутилката заизлиза дим...

Духът се беше унесъл в сладка дрямка, когато бутилката се разтресе ужасно и той, още сънен и неадекватен, се заблъска в стените ѝ. “Кой идиот се отнася така безобразно с частната ми собственост?!” – помисли си възмутен и понечи да избълва трупаните от хилядолетия всевъзможни попръжни, но усети, че сътресенията престават и се заменят от бавно движение надолу във водна среда. “От една страна – добре, че потъвам, тъй като се свежда до минимум вероятността да ме набарват разни келеши, на които да се налага да изпълнявам пезевенските мераци, от друга – кофти, че ще си умра от скука...” Докато духът философстваше така експресивно, тапата на бутилката биде измъкната и той съответно биде понесен нагоре – както повеляваха законите на вълшебното му битие. Като излезе навън, видя една сащисана златна рибка...

Събитието беше историческо, макар че никой от двамата участници в него не осъзнаваше това. Бяха се срещнали приказни същества-изпълнители на желания с различни генотипове. Неясно дали под дифузното въздействие на водата или поради нещо друго, но духът спонтанно обгърна рибката, преди да произнесе стандартните си фрази.
– Господарке моя, ти ме освободи, затова ще изпълня три твои желания. Джин №23 от синдиката на джиновете–граждани на Европейския съюз, на твоите услуги!
– Напротив, господине, Вие ме хванахте, така че аз трябва да изпълня три Ваши желания – каза златната рибка и запримигва кокетно.
– Колежка, значи! Супер! Какво ще кажеш да пообменим опит?! – духът се прокашля многозначително.
– О, с удоволствие! Само... хайде да влезем в бутилката – да не ни видят – хихикна рибката.

“Каръкът си е карък! – рече си унило рибарят, както клечеше на брега на микроязовира. – Не кълве и това си е... Че и шишето, дето ми го даде онова смахнато бабе, явно беше празно. А нещо за джин мърмореше... Бошлаф! Не джин, не алкохол, ами и швепс нямаше в него – нали го клатих сума време и не издаде звук... а бе, мижи да те лажем...”