автор: valeri

Не искам никога да чакам
на булеварда в зимна вечер,
да чезнат хората във здрача,
а тебе да те няма вече...
Не искам майка ти да плаче
и татко ти потънал в скръб,
дечицата ти вече са сирачета,
сълзи в очите им горят...
Не искам никога да ме оставяш
ако някак има повторение,
тишина обля без теб земята
и от ъгъла нахлу безвремие...
Безвремие похлупи ме тогава,
бял саван над смъртно ложе,
без теб сега, без теб ще зазорява!
Не е истина... не може...
Не искам никога да знам,
че линейка във нощта е плакала
и всички втурнали са се натам,
а аз напразно съм те чакала...
Не искам никога да те изпращам
в утрин синя за последен път,
очите сини, толкова очаквани
копнея да се върнат пак...
А много щяхме да си кажем,
любовта ни беше нежно цвете,
което не разцъфна даже...
и Душата ти сега е на небето...