автор: tsveteli

Очи безбрежни искам да ме гонят
И мило да ме галят твоите мечти.
Там където бавно свършва краят
Ще започнеш отначало бъдещето ти.

Тогава ще се моля безметежно
Да откриеш щастие в сълзи,
Но когато я погледнеш нежно
Тъга в душата ми ще заблести.

Защо животът така ни наказа
И трябваше ли шанс да ни даде?
Обичам те, но себе си мразя,
Защото си останах пак дете.

Преди да опозная твоя шепот,
И без да стопля устните с ръце,
До теб ще стигне онзи екот,
Който разбива моето сърце.

Това съм аз – отчаяно глупаче,
Открило теб единствен в своя сън.
Сега жената в мен безсилно плаче,
Защото искам те, но с теб не съм