автор: Usmiv4ica

Искам цялата ти болка, цялата!
Повече боли, когато я усещам в теб.
Искам всички твои отчаяния!
Непосилно е да ги чета в очите ти.
Искам цялата обреченост, до капчица!
Повече горчи усилието във усмивката.
Искам всичко режещо, изгарящо!
Дай ми болката си! Искам цялата!

Дай ми я и ще отприщя бентове
с яростта, стаявана в годините.
Ще я потопи порой горчилки,
все преглъщани, все премълчавани.
Ще я изнасилват думи стенещи,
неизказани, непожелавани.
Ще рушат, ще тъпчат, ще отнасят,
до последния невръстен спомен.

После ще е тихо, пред разсъмване,
ще запее птиче нейде в клоните,
по небето ще копнеят облаци.
После ще си подариме спомени.