автор: phifo

Ще се скъса от смях
премъдрият бог, ако кажа
да го черпя едно
от каквото там пие.
Не че зная как
да вържа трите му края,
а съм затънал до гуша
в онази каца
с грешки и дългове
към звяр и природа.
И взе да ми пука
на жилетката
като гледам тези,
които ме мислят.
Все по-дълго клатят глави
и казват, че нищо ми няма.
И вярно, че нищото
в хуманоида го няма,
има перпетуум-мобилето
на поочуканите ни думи.
И дано да вали,
да вали,
че когато мине
на една ръка разстояние,
да хвана господ за шлифера.
Че ми прилича
по съребрена линия
да му говоря като първия човек
за ексхибиционизма
на думите.
Защото в началото е
енергията на съблеченото
Слово,
и кристализира
в искрящата материя на очите.
И после, боже, и двамата
как ще се смеем на откритието,
и направо ще си паднем
от смях
върху черния овен,
ако не ни се отвори
парашутът.