автор: sekirata

Кой чука по стъклата?
Не са капки дъждовни.
Кой реди в тъмнината,
думички съдбовни?
Кой с нежност ме опива
и прави ме щастлива?
Кой носи ми утеха,
дарява ми любов,
душата ми спасява
от тоз живот суров?
Кой обич подарява
и кой най мило дава?
Кой с радост ме прегръща,
с внимание обгръща?
Това си ти любими,
пиши ми, говори ми,
обичай ме, търси ме,
със любов стопли ме!