автор: Bjorna

Зимните вечери са толкова мили понякога-
мигат заедно с умората,
целуват ти устните,
друг път душата и пръстите -
отнасяш се с мислите си -
далечен,
чувстваш се сякаш
градът продължава,
вдишвайки прозорците
и издишвайки фенерите,
да си играе
с трамваите, пътуващи на север

В тях е студено

Също и в стените, които потъваха,
сякаш се страхуваха да покажат
нещо излишно и хрупкаво

Да си навия будилника не можах,
значи може да спя цяла зима.
Пък, след Нова година
ще отида

в студеноока Швейцария