автор: ruslina

Загърни ме тихо с песента
на изплаканите си
среднощ копнежи,
скъсай дрехата на всяка суета -
искам в паметта ми
да се врежеш.
Приеми внезапния ми дар
от ръцете,
търсещи прегръдка,
може да е пламък, не пожар,
но е животворна глътка.
Може да е само унес тих,
може да е нарисувана
картина,
или като мълния
пробляснал стих,
в който само днес
и двамата ни има...