За да остане следа,
когато споменът умира...
бързаш вече - виждам
не води те към мене светлина
и гасне в тебе огънят...душа...
а аз жадувам за любов без самота
За да остане следа,
когато ти и аз забравена сме песен...
че ние времето не ще преборим,
изтича пясъкът на нежността...
а сивите ни делници как сливат се
с разбирането за нормалните неща
За да остане следа,
когато просто всичко свърши...
и пак единственият смисъл
ще бъде както и сега,
не вечна свобода или пък мотото "живей ти за мига",
а вечното, възпято: "любовта -
Тя никога не отпада"...