автор: biser4e

Тази нощ звездите изгряха наивно.
Небето за длан го помислиха. И то лявата.
Луната - щастлива половина от минало
си гадаеше щастие. И дори го повярва.

Бе видяла онези огнивчета лятото,
дето падаха, пламнали право в ръцете ти.
И оставяха, тръпнещ от лудости, август
да догаря по мене свойте горещници.

Бе се крила наужким. Зад облак надзърташе.
И видя как ме правят безкрайна очите ти.
Нощта се опиваше. Внезапно ни сбъдваше.
Сега като нея половинка съм. Липсваш ми...

А небето няма против да е длан. И то лявата.
То е древен оракул. И отдавна си знае.
Само няколко нощи тежи самотата й
и се сбъдва луната... А аз те гадая...