автор: Meri

Пречупено крило
Обречена надежда,
Обрулена крехка вейка
Върху мократа трева,
Ето че небето
Изведнъж засиява
Подир бурята
Лисналият дъжд.
Ранено птичето
Се сгушва до дървото
Под високото гнездо,
Слънчева милувка
Нежно го погалва
Ала не е като
Майчино перо.
И при хората
Така се случва,
Жесток живот
Изоставено дете
И след години
Макар трудно
Смелостта се калява
Самотните сърца оцеляват.