автор: Freya

Не си човек. Превърнах те в молитва.
Във прошка и пътека те превърнах.
Сега си всичко, за което скитникът
мечтае, за да се завърне.

И аз ще те запазя белоснежен,
а ти си първа и последна зима.
Във тебе ще разцъфна като нежност
и ще съм цвете, докато те имам.
Във крехка белота ще те заключа
със пръстите на скитница-кокиче,
ще се завръщам, за да ми случваш.

Не си човек. Защото те обичам.