автор: homunculus

Колко е лесно
да се напише нещо
което се повдига
на пръсти
колчем
някой му прелее
от себе си
(на себе си -
разбутвайки песъчинките
задръстили
въздуха
на калните буци
букви преливани
някога
често
чисти
и голи
забравено кошче
което придърпва
луната
докато
селяни
викат дъжда)
колко е лесно
да прорастваш
във хаоса
сплитайки
думи
отвъд Вавилон
с нетърпимост
на гръб
непоръбена
ярост
на стар
неофит
издялан от сол
(да пищиш
че си нужен
под езиците
влажни
жадни не за теб
а за вкус
по-различен
на грях
и на грохот
отвръщащ
на техните
стонове
по-изпразнен
от жест
на сбогуване)
колко лесно е
поза
и
прах.