(Много му се събра...................)
Много му се събра на този свят през последните години. То земетресения, то урагани, то цунамита, то пожари, то наводнения, то.............. Ужас!
Само нашата бедна страна тези моменти я подминаваха. Встрани останахме някак си от ударите на природата и на съдбата. Е, с малки изключения разбира се. И си кротувахме, радвайки се на бедното си благополучие и с нищо непредизвестен късмет. Но до време, както казват старите хора.
Някъде около коледа парламентарните мислители ни спретнаха и на нас едно бедствие, един удар, така да се каже. И нас ни удари! Ама нали сме си винаги бам-башка не ни удари природата, а ни удари акциза. Акциза върху ракийката, ракийката на българина. И ако това не е удар! Не удар ами дране направо и жива съсипия. Но като се замисли човек друго и не може да се очаква от тези 240 природни бедствия, които са се настанили в парламента. Всичко там е заразено и е болно от много лоша болест. Казва се „Синдром на придобитата и прогресираща мозъчна недостатъчност”. Много е стара тази болест и върлува по нашите земи от много векове. Горе-долу от времето на Крум Страшний датира.
Владетелят, направил толкова много за царството, бил обладан от подлия вирус и заповядал да бъдат изкоренени всички лозя. До чукан и пръчка! И какво? Никифор Фока, комшията, се ядосал на тази глупост, събрал войскарите си и разпарцалил столицата на Крума. Дал я на огъня, дето се казва. На Крум обаче му дошъл акъла, скрил се в Балкана, извардил Никифора и на свой ред го понатупал толкова здраво, че чак главата му отрязъл като лозова пръчка и от черепа му си направил чаша. Ама не да пие вода от нея, а винце и ракийка. Сетил се, че е направил грешка преди време.
Крум Страшний е първият, който се е излекувал от тази болест.
През миналия век болестта е регистрирана и в Северна Америка. Заразени от синдрома били управниците и Големия бял вожд на САЩ. Като ефект се появил „сухия режим”. Никаква „огнена вода”! И акто резултат? Пълни джобчета на контрабандистите и неудобно, и некултурно пиене на уиски от чаши за чай. Но и там успели да се излекуват хората и взели, че махнали „сухия режим”. И нещата си дошли на мястото.
Пак през миналия век, към края му обаче, синдрома се заселил за кратко и в Русия. По времето на Михаил Белязания се случило. Дръпнал той от ръцете на мужиците водката и самогона и настанал сеир. Мужиците не само не изтрезнели ами даже напротив. Започнали да ходят като лунатици и като ударени самолети. А отгоре на всичко взели да закъсват икономиката и парфюмерията. Антифриза тотално изчезнал, камионите и леките автомобили взели перманентно да прегряват (накъде без охладителна течност), а всичко мъжко и женско, колчем си отворело устата, замирисвало на багдатски проститутки.
Ядосали му се на Миша генералите кагебисти, запрели го в една дача да
му дойде акъла и на негово място сложили Боря. Той оправил нещата, но малко му поотпуснал края. В собствен план имам предвид. Пийвало му се доста на човечеца и понеже все не му стигало взел да си слага помпички. Докторите има казват байпас.
А сега сме ние наред. Не, че си го искаме и си го търсим реда. Просто нашата родна депутация напърчи гърди, плю си на физиономията и цвъкна акциза за ракийката. Също като врабчетата, дето цвъкат едни работи от клонките на дърветата. Лошото е, че това цвъкало все на главите ни пада.
Ама не знаят (или забравят) те, че българина става зъл и непредвидим когато му бръкнеш в джоба, когато го докачиш на чест и когато му сложиш мезе без ракийка. Те и трите неща ги направиха. Ха да ги видим сега как ще се измъкнат от ситуацията?!
Или от синдрома, ако предпочитат.