автор: sYco

очите ми са вход
към небето
едно
две
три
лабиринт от
живи
повеи на един и същи вятър,
понесъл
сухите шепоти на
твоя- мой
зимен сезон.
сън до
крайност,
а след това
нагоре.
очите ми са път
към нечия
младост,
разпиляна из облаците.
малко още остава -
лист по лист се роня по устните,
а
дланите ми бягат по времето,
ехтят в нощта на живите огньове
едно
две
три
лабиринт в ума ми.
прорез в мислите.
виждам ви в сиво,
а в небето горе горят залези
и последните лъчи
се спират на сенките
(моите сенчести сенки)...
които след това
умират.
здрач в скута
горно До,
разкъсващо облаците
и вече е вечер.
аз съм стълба
към моето Мое
някъде там...,
което боли и
боли..
то още не е.