автор: wert

Тролейбусна спирка. Вечер. На пейката седи мъж и чака.
Пристига жена, видимо бързаща, припряна, оглежда се. Пита мъжа, дали е минал тролей No 3. Не е, отговаря той. Тя сяда до него. Оплаква се от трафика, от работата си. Говори много и задава въпроси, без да дочаква отговор. Води монолог.
Пристига нейният тролей и тя се качва.
Към спирката куцука дядо. Добира се до пейката, сяда. Пита мъжа, дали това е била тройката. Да, отговаря той. Дядото се тюхка. Интересува се, какво чака другият. Седем, отговря мъжът. Аха, казва дядото. Мълчи и мига. Мъжът също мълчи и пуши. Минава No 1, след него No 4.
На спирката идва момче, което моли мъжа за цигара и пита, дали е минавала единицата. Пристига тролей No 3, дядото се дотътря до него и с много усилия от своя страна и помощ от страна на други пътници се качва.
Единицата вече е минала, обяснява мъжът и подава цигара на момчето.
Пушат. А какво чака мъжът, интересува се момчето. Седем, отвръща той. Момчето се учудва, понеже маршрутът на тролей No 7 не минава оттам. Мъжът настъпва фаса си и казва, че е временно, поради ремонт на улица. Момчето твърди, че не е чувало за това, но се радва, тъй като седмицата му е по-удобна.
Чакат. Пушат. Минава тролей No 4, след това No 1, после No 3. Момчето разказва виц, мъжът се смее. Говорят за разни неща. Забавляват се от комуникацията един с друг. Пристигат още тролеи.
Момчето гледа след поредния отминаващ.
Седем никога няма да мине оттук, нали, казва то.
Мъжът мълчи.
Момчето се качва на следващата единица.