Сърцето ми започна да тупти ускорено. И сякаш с туптенето му започна да се ражда една истина.
Ето затова в тъмата от какавида се превърнах в пеперуда. И протегнах ръка, сблъсквайки се се с теб. Държеше чаша с мартини. Извиних се почтително. Е, беше си страхотна мадама! Не я видях повече на купона. До момента, когато в един супермаркет се сблъскахме. Ако няма случайни неща, то това си бе направо Съдба! Тя каза само "О!" и наведе глава.Беше като малко чудо, създадено да бъде обичано! Краката и бяха божествени, дупето добре оформено, косата и на къдрици, устните - меки и влажни.Помаха ми за сбогом. Не исках да я изпускам от очи, ала хубавото създание се измъкна.А уж ми казват, че имам чар и се отнасям без преземки към жените. Почтително и интелигентно. Не съм бройкаджия, но и да съм?!
В тъмата от какавида се превърнах в пеперуда. Случва се Сърцето ми да започне да тупти, когато видя хубава жена. Относно работата - удовлетворява ме, началник ни е жена. Мисля че ме приема добре, рядко намира минуси в нещата, които правя. Не съм по дългите връзки.И по характер съм несериозен. Залагам на волевото внимание, което се предизвиква от съзнателно поставената цели поддържането му изисква волеви усилия. Емоциите и чувствата ми понякога се доближават до дълбочината и силата на Ветровете.Но преминават и много силно. Ала Сърцето ми тупти! Имам свои тайни. И боли, ако те засегнат истински. Нали от истината боли!
И в тъмата от какавида се превърнах пеперуда. Все още съм запазен ерген, колата, която карам е фиат. От няколко години. Купих го от един приятел. Случва се да ходя на фитнес. И там има хубави момичета.Не винаги от случайността ще се роди приятелство, освен едно ч..... Къде са пълноценните връзки, може би тези, които са точни, си стоят в къщи. И това ми минава като мисъл. Ала истината е една. Липсва ми отговорност и сигурност. Ах, тези кратки връзки! Писнаха ми. Решенията ми понякога могат да ме подлудят.
Вечер, уморен, заспивам като гледам, хм....телевизия.
А туптенето на Сърцето не спира!!! Защото от тъмата от какавида се превърнах в пеперуда. Вече не желаех да съм толкова забелязван. Истината ми прошепна да правя добро. Така щях да намеря себе си, да се разбера.От състраданието се ражда милостта. Поне така смятам. Превърнах се в изпълнител на желания. Кажи какво да направя за теб?! Иска се себеотрицание и смелост. Очите на страха са големи. Как да се справим с трудностите? Да усъвършенстваме качествата си?!...Взех от библиотеката едни книги. Чета си аз като ученик. Спрях да излизам. Повечето приятели ме мислят вече за ку-ку. Нека! Така разбрах кои от тях са приятели и кои - не е.
Та прочетох в Интернет за болно момиченце, Дарина. Внесох скромна сума в банковата и сметка. Пърхайки с крилата си видях очите и - големи колкото Света.
В тъмата от какавида се превърнах в перуруда. Възрастен човек се бе подпрял под едно дърво. Двама хулигани с шапки искаха портмонето му. Пролетта разлистваше всичко наоколо. Бях наблизо. Намесих се. Отворих Сърцето си ,ударих ги с крилото, залютя им и те кашляйки побягнаха...Харесах си косите на едно момиче, то нямаше 18. Красива, с руси буйни коси. Плачеше отчаяно. Баща и бе деспот и бързо налагаше мненията си. Родителите бяха решили да я омъжат без тя да иска. Очите и мокреха бялото нежно лице. Въоръжих се като самурай и отидох в стаята на бащата. Поговорихме. Не му дадох право да се защити. Донякъде го изслушах. Едва когато обеща ми съдейства бях доволен. След не повече от час, Силвия оживено благодареше на татко си, прегръщайки го.
След дълги мъки разбрах какво е да се превърнеш в пеперуда. Но и Болката- живот е! Дарява се веднъж, взима се пак отведнъж.
В този труден начин на живот ви моля да се обичате повече. Когато се налага правете добро. Но не чакайте веднага отплата. Въпросът е да не бъдем егоисти. Това се отнася и за жените. Една по-дълга връзка ще ви облагороди. И ако видите онази кестенява мадама от купона с мартинито - целунете я вместо мен. А аз отивам да снеса яйца от надежда и вяра някъде по-надалече. Там при себеподобните си, някъде... в Пространството....