автор: Hamman

На пегаса от Ал Исра

Черните мъжки обувки стъпваха тежко по павираната алея, докато женските до тях правеха непохватен пирует във въздуха, но за сметка на това се приземиха леко.
- Играла ли си балет? – Попита Марк.
- Не, но винаги съм искала.
Повървяха още малко умълчани . Марк прокара ръка по къдравата си коса. Беше притеснен. Повечето мъже биха го определили като не особено хубав, но жените го намираха за сладък. Беше не много висок, с изпъкнали скули и удължен нос. Това беше третата им среща, като се изключат многобройните излизания с общи познати. Именно общите познати бяха причина за тяхната първа среща. Запозна ги най-добрият приятел на Марк на един купон. Тя хареса Марк още от началото, защото той не се опитваше да я впечатли по някакъв начин, както правеха повечето мъже. От там нататък съвсем логично беше да прекарат остатъка от този купон заедно.
- Харесаха ли ти раците? – Сара реши да прекъсне тишината.
- О, да. Добри бяха. А на теб мидите?
- Биват. Ще отидем пак там следващия път.
- Става. Ами кабернето?
- Реколтата уж била добра, но беше мътно. Някак прекалено жълто.
- Което ми напомня да ти благодаря за онази песен, която ми препоръча. Yellow. Как беше…And it was all yellow... – започна да си тананика Марк. – Нова ли е?
- Не, от миналата година е. Клипът също е много хубав.
Бяха посетили второкласен рибен ресторант, притежаван от гръцки имигранти, но пък славещ се с дискретната си обстановка. Таксито им спря малко по-далеч от дома на Сара, за да се разходят.
Пресякоха улицата към блока й. Това беше стара кооперация във викториански стил, в която Сара беше намерила удобен двустаен апартамент под наем на прилична цена.
- Не ми се прибира – каза тя, докато сядаше на пейката срещу дома й.
- Ами май и на мен.
- Не си от решителните, а?
- Хич даже.
- Аз пък съм много импулсивна. Сигурно си забелязал, де. Решавам на момента без да мисля много.
- Но не си си навлякла кой знае какви бели така, нали?
- Почти не. И слава богу. За това и не съм се променила много.
Той се усмихна, а тя го последва. Харесваше, че е забавна и не си правеше тъпи шеги, нито пък се обиждаше или дразнеше от расистки и сексистки вицове.
- Аз съм странен. Имам много силно чувство за отговорност. Примерно , когато беше погребението на баба ми миналата година, шефът не ме пусна да ида, а аз се самообвинявах, че не бях достатъчно настоятелен. Не я уважих.
- Но ако беше настоятелен можеше да изгубиш работата си.
- Така е. Или пък като тинейджър много се карах с баща ми. Така изядох не един и два тупаника. А после се опитвах да го оправдая пред себе си, тъй като уж съм го бил заслужавал.
- Ти не си виновен.
- Знам. Мразя съвестта си. - Но обичам теб, помисли си Марк. Не посмя да и го каже.
Поговориха още няколко минути. Той не откъсваше поглед от нея. Наблюдаваше елегантните й обувки, червения чорапогащник, който подчертаваше сексапилните й крака, кафявата карирана пола. Навик на Сара беше да жестикулира енергично с ръце, докато говори, а това пречеше на Марк да ги изучи с подробности. Но беше възхитен от дългите пръсти и сребърния пръстен на лявата ръка. Деколтето на блузата, която беше облякла едва загатваше какво се намира отдолу, но създаваше усещането, че не е за изпускане. Къдравият младеж се посрами от опита си да довърши мислено гърдите й. Всеки път когато се вгледаше в шията й, спираше да мисли за всичко останало. Едва след време се усещаше, че е зяпнал неприлично. Лицето на Сара, макар и приятно, не би могло да бъде наречено красиво. Но точно това я отличаваше. Или поне така си мислеше Марк. Що се отнася до дългата й червена коса, той едва се сдържаше да не я докосне. Всичко това го разсейваше и той с мъка се опитваше да взима дейно участие в диалога.
Разговорът отиде към своя край, когато Сара се прозя.
- Ам, аз ще си лягам. Утре е големият ден. Нали ще дойдеш?
- Разбира се, рожден ден ти е все пак.
- В осем звъниш ей на тоя звънец. – Каза Сара, сочейки белия бутон до входната врата. – А сега чао.
Марк искаше да я целуне. Тя също искаше да го целуне. Но той каза само:
- Чао и лека нощ. – Марк я изчака да влезе вътре, отиде до ъгъла, извика едно такси и се прибра. Изпитото вино пък му помогна почти веднага да заспи.
На сутринта стана с лошо настроение. Постоянно си мислеше за снощи. Докато се бръснеше спря за малко и погледна кафявите си очи в огледалото. Изрече:
- Глупак – обвиняваше се. Толкова ли бяха две думи? Нямаше да наранят никого.
Но после се сети – ще й го каже довечера, на партито. Далеч по-романтично ще е. Изми пяната от лицето си и благодари на съдбата, че снощи го спря да сподели чувствата си.
Марк излезе от вкъщи и хвана метрото за източен Манхатън. Работеше като продавач на кафе в Старбъкс на 26-ия етаж на голямата кула. Както винаги, Марк застана спретнат и усмихнат на бара, готов за работа. И как иначе, нали беше рождения ден на Сара – 11 септември.