автор: perlita

Липсва ми морският бриз
на топлия юни.
Само тогава спирам
на себе си да се чудя.

Как имам много,
а малко ми се вижда.
Как от изобилието
нищета проглежда.

Липсва ми този юни,
в който говоря си с морския бриз.
Как успява да ме разбира
и покой да ми дари.

Много ли имам или малко?
Как се измерва душа?
На кантар да я сложиш е жалко,
няма отговор за това.