автор: valeri

Аз щях да заспя, повярвай ми
ако не бяха комарите,
най-после станах нормална
и правя каквото ми кажете.
Но те виеха в нощта неистово,
звездите ставаха огромни
аз исках да заспя, наистина,
защото нямам вече спомени...
И не помня, че ме е обичал
че бях за него всичко аз,
а смъртта коварно е надничала
безпощадно вперена във нас...
Просто виеше нощта неистово,
звездите ставаха огромни,
открехнато небето се усмихваше
във някаква космическа агония...
А аз си бях съвсем нормална,
и дори не сънувах кошмари
заспала щях да съм отдавна
ако не бяха онези комари...