автор: Bright

Разпалва вятърът забравените фасове,
гасени във непощаденото й утро.
Кажи й, ветре, колко ще я мъчиш.
Със колко свои болки, светлопиецо,
ще вливаш тъмните, омайни питиета
на жадната си, уморена крепост.
Не ти ли стига Тя, не ти ли стига,
та лудостта на хрипните ти спазми
залива с щормове каторжния й остров.
Помита нарисуваните птици,
поникнали в градежната й упоритост.

Защото има своя хълм на вятъра.