автор: vavilon

Всяка част от мен крещи :" Къде се намира Душата!
Сигурно там някъде около Сърцето.Какво става, ако Душата напусне тялото? Отиде в неизмеримото. И ни чака. Просто ни гледа отвисоко и намига приятелски.Коя е нашата обител и как да я достигнем?! Светлинни години или само минута? Пуснете ме да отида ТАМ, за да намеря въпроси и отговори.Не можело. Нямало да се върна. Повдигам рамене многозначително и съм готова да козирувам.
Къде се намира Душата?
Онази истинската, ако има такава.А имат ли политиците Души.Това питане ме забавлява. И то доста.Може ли една Душа да направи Животът по-лесен?! И как, ако е възможно?!Сручвасе да търсим смисъла на самото търсене и да го губим именно там- пространството.Но защо да погубвам себе си, търсейки неизбежното?!...
Къде се намира Душата?
Бяхме приятели и то добри, деляхме и лошото, и хубавото. Сутрин се събуждаше до косите ми.Но веднъж този ден не дойде. Събудих се сам, а в краката си прочетох кратка бележка: "Вече не те обичам"- Соня. Какво е да не обичаш?!Мигът ли решава това?!Или нашата безпомощност напосоки...
Душата отвъд. Къде се намира Душата?
А коя от всичките?! Единствената, нещо като любовта, онази нашата.Вярваме ли в съкровеността, дълбочината, исткреността и ако повярваме, ще запея заедно с Фреди:"Животът трябва да продължи!".И все пак, заспивайки пред телевизора вярвам в безприкосновеността на обичта, в малките радостни мигове на радост, които ни правят щастливци.И сме много, много смели.Смелостта е и характер. Има и я няма.Играе с нашето търпение, но ни прави ХОРА.
Една малка част от мен закрещя:"Къде се намира Душата?
Та това да не ти е разнопосочна улица, умнико, крещя.Някой ме взима за солидно подпийнал субект, ала на мен какво ми пука?...Някой беше казал, че самите ние избираме. НЕ!Не, на твърдия алкохол, хей!!!!...А да изберем духовното!....Онова, за което говори и Шекспир в сонетите си...Духовното издигана е част от интимната същност на индивидуалността ни. И въпреки езотеризма, не преставам да вярвам в силата на просвещеието, в познанието като наш пътеводител, в разумната преценка. Защо са ми някакви си чувства?...Е, липсва ми Сончето, как заедно свирехме на китара, готина мадама, но по ми се иска да знам къде е салатата от краставици! А, за Душата, това ще говорим като пийнем, поне след час. Сега предстои загряващата група, наречена проточване на Времето!И не залагам на клопки, има ги много, ей, там, в емоциите, приятел!Вярваш ли, брато?!
Къде се намира Душата?
В пространството, отвъд мислите, дори и негативни, сори, има едно място, където се крият, ха, ТАЙНИТЕ.Отвъд Времето и линиите на Съдбата съществуват кътчета, наречени райски.Там красотата, любовта, приятелството, страстта са точни и истински, защото ни принадлежат. Не изцяло, лека полека.Честно. Нежно. ТОВА Е НЕЩО КАТО ДА ДЪРЖИШ ЦВЕТЕ. ПОСЛЕ ДА ГО ПОМИРИШЕШ. И ДА ГО ПОСАДИШ ОТНОВО. И ако Философския Камък е в сърцата/ Душите / ни, то надявайки се, ще го преобърнем, за да вземем Надеждата, скрита там. И няма да спрем да се гордеем къде е душата и от къде идваме! За наистина нещо по-добро!