автор: utro

Осъмна сам магарешкият трън
и вгледа се в стеблата на цветята.
Така се случи, че от своя сън
събуден беше, влюбен във тревата.
И се огледа сънено в лила,
безсмислено свободен и притихнал.
Протегна врат с иглички и : "Ела!"-
изрече си наум и се усмихна.
Тревата си тревеше мълчешком,
целувка резидава му изпрати,
а той смутен от нейното око
се сепна, да не би да си изпати!
И вгледа се отново онемял
с бодливата си своя половинка
в небето над коронката лила,
а после кихна като пред настинка.
Заби ноктенца - тънички стрели
във своята растителна душица,
преди да разбере, че го боли
тъгата му по острата тревица.